Да сбъднеш мечтата си за човека с бомбето,Актьорът от театър „Димитър Димов” Кямил Кемал Топчи е роден през 1985 г. в село Брезен. Кърджалийци са го виждали най-често на сцената на „Кадрие Лятифова” и едва ли подозират, че малко артисти у нас имат такъв тембър. Признат, че е специфичен и въздействащ от проф. Елисавета Сотирова, която почина миналата година. Напомня гласовете на старите говорители, когато телевизията беше черно-бяла.
Топчи се учи от нямото кино, след това „уроци” му дава големият кърджалийски театрал Петър Атанасов. Обучаван е и от покойния вече Крикор Азарян, имал е незабравима среща с госпожа „стихийно бедствие” Стоянка Мутафова. Разминава се на косъм с правото и международните икономически отношения, за да остане под
ХИПНОЗАТА НА СЦЕНАТА
За приятелите си е Кемо от селото с артистичния прякор Горна Чинка, който идва с колелото и живее, сякаш навсякъде е сцена. Може да ти донесе череши от другия край на града и да не те разсърди, дори ако дойде след час. Да помогне на приятел, познат, дори и на този, който плете интриги срещу него.
За семейството си е хлапакът, който тича след наивната си детска мечта за човека с бомбето. А ако питате самият артист кой е, най-вероятно ще каже - човек, сбъднал мечтата си.
Тя се ражда сред тютюневите ниви на ардинското селце, когато Кямил е съвсем малък. За семейството денят започва по тъмно. В четири часа всеки ден Нефизе събужда четирите си деца с родопски песни - за любов, за родния кът, за раздяла....
Пея откакто се помня нейните мелодии, тананиках си заедно с радиото, казва Топчи. Всички песни на майка бяха хубави, по-хубави от хората. Чичо му е инструменталист.
На 5 годинки в детската градина за пръв път играе Тодор в хумористичен сценка. Обличат го с народна носия, слагат му брада като на сериозен господин. Детската му учителка Николова е удивена. Краси, от теб ще стане или певец, или актьор, казва му. Така за малкото дете тесният екран на черно-белия „Юность” става интересен. Докато няма никой вкъщи, го пуска и вижда нещо невероятно! Човек, с бомбе, с папионка и с бастун, с който се придвижва на прибежки по пътя – так, так, так. Чарли Чаплин!
ЩЕ СТАНА АРТИСТ, ВЪЗКЛИКВА МОМЧЕТО
Често си мисля, че творците, истинските хора на изкуството са тъжни, защото виждат света с други очи, казва Топчи за влечението си към това амплоа. Те не живеят в свят на химери. Виждат болката в очите на хората, защото са състрадателни. Това би ги пречупило, но само ако са слаби, разсъждава младежът. Актьорът е чувствителен човек, но и многопластов. Дали една личност със строг, хладнокръвен характер ще може да влезе в образ?, пита.
И пак се връща назад в детството си. Баща ми беше против да уча в музикално училище. Всички цигани в града са музиканти, няма да успееш в този бранш, отсича рязко веднъж. Трябваше да имам някакъв занаят и да ми отвори малко гаражче или офисче на село.
Записаха ме да уча в Електрониката в Кърджали - радиотехника и телевизия. Но продължавах да мисля за сцената, сънувах я. Като дойдох, дори не знаех къде се намира музикалното училище, но накрая отидох на своя глава при директора. Казах, господине, искам да уча при вас, това ми е мечтата. Уви, можеше, но ако повтарям една година... Записах се на курсове по пиано...
Сега от дистанцията на времето Топчи смята, че точно отпорът на баща му го кара с детска наивност и инат да преследва желанията си.
Досегът му с кърджалийските актьори става в девети клас.
Първият ми спомен, когато влязох в театрален салон, е, че настръхнах. Нашите театрали играеха „Криворазбраната цивилизация”. От първите редове чуваш дори дишането на актьора,
УСЕЩАШ МАГИЯТА И ЧЕ СИ ЧАСТ ОТ НЕЯ
Оттук нататък сцената ме привлече неистово. И сега когато играя, винаги се чувствам много добре. Сред публиката, отново усещам тази енергия, особено ако постановката е професионално изиграна. Да, обичам киното с неговите ефекти, но то е слаб заместител на театъра, казва Топчи.
Изтъкнати театрални педагози са доказали, че актьорството има ефекта на психотерапия, аргументира се младият човек. Докато карал практиката си в едно училище, Топчи сам се уверил в това. Направил театрална трупа от деца. Накарал едно момченце, което не вдигало много ръка, да изиграе ролята на учител. След време то станало смело, дори се преместило на първия чин. Как е станало така? Актьорството изисква вяра и наивност, това е неговата азбука, смята Топчи. Театърът тотално трябва да се върне в училищата.
Особено ярко си спомня как кърджалийският актьор Петър Атанасов му дава съвети за театралните похвати, докато боядисва стаите у дома си. Съветите действително го подготвят да спечели обявения конкурс. При Атанасов го завежда бивша учителка на Кямил.
Имах само три дни до кастинга, трябваше да се подготвя час по-скоро. Отивам в театъра, за да се срещна с професионалист! Влязохме през служебния вход,
ТРЕПЕРЕХ ОТ ВЪЛНЕНИЕ
Петър Атанасов, който за мен е невероятен актьор, четеше пиеса. Да, имаш визия за актьор, но само с визия не става, казва му строго Атанасов. След това цък, вдигна телефона и поръча да ми донесат един монолог, спомня си Топчи. Трябва да го научи за една вечер. В текста на Иво Торошян селянин от Загреб отива на театър. Разказва в кръчмата за преживелиците си по време на пиесата – „Омлет” ли, „Амлет” ли, не помни. Топчи се прибира вкъщи, без да губи и секунда.
На сутринта Атанасов го спира. Казва му, че не трябва да говори като първокласник. Показва му как да рисува с гласа си. Да, ще работя с теб, в теб има хляб, отсича Петър Атанасов. Ако този невероятен човек, на който съм много признателен, не беше повярвал в мен, щях да се откажа от театъра, казва Кямил Топчи.
Да бъдеш актьор и студент обаче се оказва трудно и Топчи скоро е притиснат от ръководството на театъра да избира. Съкрушен, залага на образованието си на филолог. Очите ми станаха тъжни, даже и походката ми се промени. Минавах покрай театъра като изтощен човек и исках неистово да съм на сцената, казва актьорът.
През 2008 г. се връща отново. Благодарение на тогавашния директор Орхан Таир трупата работи по откъси на Харолд Пинтър в Сатиричния театър. Напътства ги големия режисьор, вече покойния проф. Крикор Азарян. Идваше обикновено облечен, седеше на мястото на публиката и сякаш изпращаше с ръцете си своята добра енергия към нас, казва Топчи. Гледаше вглъбено някъде отвъд теб, а очите му бяха мъдри. Усмихваше ни се човешки, без сянка на гримаса, добавя той.
ИЗЯВИТЕ НА СЦЕНА
Изявите му на кърджалийска сцена са в «Кармен», «Буре барут», «Вампир», в «Кървавата Нигяр», «Хюррем султан - Роксалана», в куклените постановки «Голият крал» и «Турски народни приказки и песни», в спектакъла «Зайди, зайди, ясно слънце».
Освен от театъра, Кямил Топчи се зарежда и от родното си село Брезен. Понякога го боли от видяното. Пред очите му още в автобуса изниква невероятна панорама - подредени къщички, стройни борови гори, простор, чуват се гласовете на птици. От години наред в разрушеното училище няма лястовичи гнезда. Възрастните хора гледат с пусти очи. Дворът на родната му къща глъхне в треволяк.
Но въпреки това Кямил Топчи се връща, защото вярва, че Брезен чака гласове и хора.
Също като сцената.
Радка ПЕТКОВА
