Лозенградци – толкова близо до Гърция и толкова далеч от Европа! Съвсем близо до гръцката ни граница е село Лозенградци в община Кирково. Някъде около 3 км го делят от съседите ни оттатък браздата. От къщите на хората тук се чува много по-често гръцко радио, отколкото български станции.
Искаме най-накрая да отворят пътя през Маказа, казва Альоша Топов, който е роден и живее
в селото. Толкова сме близо, че кравите ни се разхождат до границата и пак се връщат. И гръцките крави идват, особено когато биковете се разгонят. Но никой не пипа чуждото – нито ние, нито гърците. В селото са много честни. Оставял съм вратата отключена с дни. Връщам се и нищо не е откраднато. Някоя кокошка снася навън. Ако е в града, все ще се намери кой да свие яйцата. А тук не се лампи за това, което не е твое, споделя Альоша за съселяните си.
Днес в кирковското селце почти няма млади хора. Изселили са се към Момчилград и Кърджали.
Мъжете също са по София, Благоевград, някои в чужбина. Причината – няма работа! Тези, които са останали, вадят камъни на кариерата край селото или изкарват пари от тютюна. Пазар за камъните има много, заплащането е добро, може да стигне и до 100 лева на ден, но е тежка работа. Не е за всеки. Затова на кариерата работят най-вече по-младите, които могат да се справят, казва Альоша.
Жените? Работят по 12 часа на ден в гръцка фирма в Кирково, за по 250-300 лева. Доволни, недоволни, не могат да напуснат, защото няма работа. По-възрастните също са много работливи. Бабите на по 80 години от сутрин до вечер са по градините. Стават още докато е тъмно, хапват набързо по един - два домата и се захващат да сеят, поливат, берат, носят дърва. И вечер като седнат да си почиват, макар и изморени, са доволни, че са свършили и този ден нещо. Нашите жени и майки не познават мързела. Цял живот се трудят. Студът и жегата не ги плашат, с уважение към тях споделя Аьоша.
Проблемът е, че раждаемостта е много малка. Има само пет деца в горната махала.Учат в Кирково. Преди имаше детска градина и училище, а сега има само два хранителни магазина в цялото село. Как да стоят младите тук и да искат да раждат в селото?
Много къщи пустеят. Някои са полусъборени. А колко беше оживено по Тошово време – хората нижеха тютюн, всички ниви по балкана бяха засети. Сега само се пасе по тези места, защото няма равен път дотам и тракторът не може да мине. А земята е много плодородна – растат тикви, дини, чушки, домати, картофи...
Религията? Има християни, но повечето са мюсюлмани. Многоженство няма в това село. Някои са по-вярващи и ходят на джамия. Не знам колко стриктно се спазва всичко, което пише в Библията и Корана, но важното е, че тук всички си помагат. И никой на никого не прави лошо. От това по-хубаво накъде, замисля се Топов.
На какво се надяват в Лозенградци, когато падне последната стена между тях и гърците?
Много неща ще се променят, казва Альоша. Селото ще живне. Ще има туристи. Ще се напълни с хора. Може и някой грък да си купи къща тук. Като гранично село може и улиците ни да оправят. Сега са асфалтирани само до магазина.
Ще се отворят магазини, ще има повече работа за младите и няма да се налага да се изселват по градовете. И ако стане така, може и училище да направят. Ще стане като през 1962-1963 година – оживено, ще се слуша музика и ще има веселие... А защо не и да идем на почивка на Егейско море? То ще е по-близо от Черноморието?
Това са надеждите с отварянето на Маказа на Альоша Топов, който живее на 3 км от Гърция. Дали ще станат реалност, предстои да разберем в следващите месеци.
Ваня ПЕТРОВА
